Има хубави филми и такива, които взимат награди. По ирония на съдбата, историята за която Мики Рурк не взе Оскар миналата година сега проработи за Джеф Бриджес. В първите си две трети, Crazy Heart върви наистина успоредно с Кечистът. Бед Блейк-Д. Бриджес, каубоят на любовта , е залязваща кънтри звезда на турне, който събира трохите на славата си по боулинг зали и кръчми, концертирайки с наемни банди, гушкайки заслепени фенки. Това което пази Бед Блейк от реалността е винаги пълната му плоска бутилка. Репортерката – Маги Джиленхал, в чието легло Бед Блейк снася златно яйце, дрънкайки на любимата си Фендер, е жената с която може да започне на чисто, а синът й, Бъди- възможност този път, да е баща. (Собственият му син е на 24 години и не го е виждал от пак толкова време.) Разколебан да не би да се получи прекалено тежка драма обаче, Scott Cooper пуска Лошия Блейк на краткосрочен рехаб, който очиства занемарения талант от псевдонима му, уискито и ненужната вина, а филма от силен диалог и послание по-различно от „в мене има още хляб”. Затова пък има един доста не на място (затова и забавен) Колин Фарел, като ученик и съперник на някогашния си ментор и поредното камео на Робърт Дювал. Независимо от всичко(включително големите сини, тъжни и неубедителни очи на Маги) Джеф Бриджес си изпипва с видимо удоволствие ролята и дърпа не само струните на Фендер-а. Това може и да не спасява филма, но пък го прави адски приятен за гледане.
Camera Obscura: Кънтристът.
Like this:
Be the first to like this post.
